Пред бюст-паметника на Васил Левски в Благоевград ученици от Школата по журналистика и медийни изяви към ЦЛТРДБ рецитираха стихотворението на Христо Ботев „Обесването на Васил Левски“ – най-тъжното стихотворение в българската литература, траурен химн, посветен на скръбта от загубата на Апостола. Това е и последната поетическа творба на Ботев, която той носи със себе си три години, за да я усъвършенства – изключение за творец, който иначе пише на един дъх.
С избора си на това стихотворение децата изразиха почитта си не само към един, а към два символа на българската революция – Левски и Ботев, осъзнавайки, че техните идеи и чиста вяра са нужни и днес.
С думите „Поклон, Апостоле!“ те сведоха глави пред паметта му и положиха карамфили в знак на признателност.
От името на Центъра цветя поднесоха и младежите от Младежкия парламент. Образът на Васил Левски остава вечен – символ на безсмъртие и пример за родолюбие в сърцата на българския народ.
